неделя, 9 септември 2012 г.

Екопътека Видимско пръскало

 
 
 
 
 
 
                Този есенен ден започва със спиращата дъха гледка от просторната тераса на хотела към един от най-красивите български върхове - Марагидик. Отдавна замисляхме да включим и децата в нашите планински преживелици, но все чакахме малкият да поотрасне. Е, щом преди седмица на тортата горяха 5 свещички, значи времето беше дошло. Закусваме, приготвяме раницата с вода, връхни дрехи и поемаме с колата към отправната точка на нашия маршрут - ВЕЦ Видима.
 





          Утрото предвещава да е отлично за прехода - слънцето не прежуря както предишния ден, криейки отвреме на време лъчите си зад есенните облаци. Оставяме колата под сянката на дърветата, вземаме само вода и солети и потегляме. Видимското пръскало е вторият по височина на пада на водата водопад в България - 80 м. Намира се в Национален парк Централен Балкан. Отправна точка за туристите е кв. Видима на Априлци. От ВЕЦ-а тръгва достатъчно широк път, по който по-смелите шофьори, и то тези, които имат джипове или поне по-високи шасита могат да продължат доста напред. Ние не рискуваме, и с право - на места има по-дълбоки дупки или големи камъни, а и сме решили, че искаме да се насладим с пълна сила на красотата на Балкана. И сме прави - пътят следва завоите на река Пръскалска - малка планинска река, чийто води или подскачат с напевно ромолене по големите камъни, или изведнъж застиват в прозрачното спокойствие на малки вирчета. Хилядолетия силата на водата е ваяла скалистите си брегове, оформяйки причудливите си, гладки като огледало стени на своето русло...
          



          Вече знаехме, че до Видимското пръскало ни делят повече от 6 км, или 2,5 часа в едната посока. Не знаехме колко от този пресечен маршрут ще може да измине малкият, затова вървяхме с умерено темпо, наслаждавайки се на вековните букови гори, реката, песента на птиците и...сладките къпини, които ни приканваха край пътя:

 
 
          Реката опияняващо ромоли и радва очите ни с малките водопадчета, а мирисът на свежа шума е опияняващ.









          На места скалистите брегове са искрящо бели и гладки - сякаш призрачни бели огледала...





          Слънцето се скрива и по гърбовете ни пропълзява хлад...навлизаме все по-навътре в дебрите на Балкана...



          Започва Националния парк Централен Балкан.



          След приблизително 1 час умерен ход достигаме заслон и сядаме на кратка почивка. Прочитайки информационните табели изведнъж осъзнавам реалната възможност да се срещнем очи в очи с някоя рошава, обезпокоена от виковете /ей, ще ме умори с тези крясъци това дете/ на най-малкия турист мецана...






         Есента загатва за себе си:



 
 
     
          Дървена врата ни отвежда в може би най-красивото кътче на Стара планина - резерватът Северен Джендем - най-високо разположеният в парка и обхващащ северните склонове на връх Ботев. Следва последния участък от екопътеката - най-трудния, преминаващ през поредица от дървени мостчета, които те пренасят ту от едната, ту от другата страна на реката. широкият път свършва и продължавате да се катерите нагоре по меката шума или по обраслите с мъх камъни, понякога по тясна само педя пътечка...малкият учудващо не мрънка, а подскача като козле нагоре, с неизчерпаемата си енергия...трябва някой от двама ни да го държи здраво за ръка, защото пътеката на места е опасна. 
 
 



          Движим се в индийска нишка, оставяйки за всеки случай Калоян между нас. Нагоре по пътеката се катерят и други туристи, има семейства с деца, възрастни хора - застигаме ги, подминаваме, после те ни застигат и всички се радват на Андриан - най-малкият в този ден турист. Е, май сбърках - имаше един по-малък - пинчерът Заки, но той не се брои:))

          Под дърветата килим от папрат:

 
 
Една малка душичка ни намигва изпод листата:

 
 
На места гората е млада, пораснала след падналата през 1987 г опустошителна лавина:


            Водопадите по реката стават все по-големи:

 
 
 
          Огромни скални късове, сякаш разхвърляни от самия Крали Марко, се изпречват на пътя ни:




         А вековните буки са успели да прораснат дори на невъзможни места:


          От това място реката пресъхва в летния сезон:



          Умората вече личи, децата на няколко пъти залитват, но продължаваме нагоре, окуражени от връщащите се туристи, които ни съобщават оставащите минути - "20, 10, 5...още минутка..."


       ...още минута и пред нас се извисяват двата върха - Параджика и Юрушка грамада и седловината между тях - Пилешки полог, по която тече и самият водопад:








           За съжаление след сушата в летните месеци вода почти няма или поне е доста трудно да си види от площадката, на която се намираме...

 
Оттук нагоре, до подножието на самия водопад има тясна, но опасна пътека, която любители и неподготвени планинари като нас не бива да поемат...
 
Отдъхваме съвсем за кратко, защото над Видимското пръскало се скупчват облаци и ни лъхва леденина - трябва да побързаме ако не искаме да ни застигне буря - до колата ни очаква обратния път, или още поне 2 - 2,5 часа...






         Слизането е по-лесно, но не по-малко изморително. Срещаме други групи туристи и този път ние сме в ролята на информация - "10 минути до горе, 30, 1 час..."

         Очарователни жълти цветя ни примамват край една изоставена сушилня за билки. Протягам ръка да набера букет и се сепвам - та ние сме в резерват...запечтавам тази удивително простичка красота на снимка и продължаваме напред...



       ... след 4 часа и 40 мин  един 5-годишен юнак вече смело може да се нарича планинар...а ние с батко му кроим планове за следващото лято, когато ни очакват Рилските езера...


4 коментара:

  1. Включвайте и мен в плановете за Рилските езера :) пък съм ви и пътьом.
    Браво на Андриан, че е издържал на първия си и немалък преход!
    И как ще излезе мечка, щом е толкова гласовит, те сигурно са се изпокрили някъде дълбоко в гората :))
    Хубава разходка, Ети!
    Поздрави на теб и спорна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напротив,напротив,много не се крият мечките,Пепи,ние кога слизахме от хижа Плевен си я чухме много ясно :) .И лисичка идваше да види има ли нещо за ядене,много сладка беше.
      Мариета,браво на вас и най-вече на детето!
      Надявам се ви е допаднал хотела.
      Ние сега се върнахме от Рилските.

      Сърдечни поздрави!

      Изтриване
  2. Нямаш си на представа колко полезна ми беше тази публикация! Миналата година бяхме там на пикник, вървяхме по широкият път и стигнахме до подножието на нещо като скали, откъдето започва по труден участък и поради факта, че сме с детенце и не знаехме колко и какво следва не стигнахме до водопада.
    Сега, благодарение на теб знам, че натам е достъпно, още повече, че и вие сте с малко детенце. Много мислех тази седмица да го посетим, но като гледам водопада, май е по-добре да изчакаме дъждовете. Иначе екопътеката наистина е много красива. Страхотни снимки си направила.
    За езерата включи и нас:) и ние ги отлагахме по същата причина:):):).
    Благодаря ти за красотата, Мариета! Поздрави и прекрасна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  3. Мариета, благодаря ти за чудесната и освежаваща разходка! :) В такива моменти си давам сметка колко малко познавам красивите природни кътчета на България.
    Браво на малкия планинар!
    Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване